Повече от столетие продължават опитите за разкриване значението на българското народностно име. От досегашните етимологии особена популярност придоби хипотезата на Томашек - Вамбери - Немет, съгласно която Bulgar представлява форма за 3 л. ед. ч. сег. вр. на тюркския глагол bulgamak ("mischen; aufmischen; aufrühren, wühlen, т. е. "смесвам, размесвам, разбърквам") с най-общо значение "Mischling, Aufmischer" ("смесен, мелез, хибрид; разбърквач"), "aufrührerisch, rebelisch, wühlerisch" ("разбъркващ, размесващ, бунтовнишки, въстанишки") или "Aufwühler, Aufwiegler, Revolutionär" ("въстаник, бунтовник, революционер"). Извън нея съществуват и други интерпретации, чийто брой напоследък чувствително нарасна. Името "българи" бе поставено например във връзка с аланите и извлечено от осетинската дума bylgaeron, а неговите първоначални носители - обявени за хора, живеещи в планински покрайнини или "зад стени и брегове". Преди около две десетилетия думата бе дешифрирана като "велики хора, велик човек". Приблизително по същото време кристализира и оригиналното тотемистично обяснение за произхода на този етноним. Отделни нетрадиционни тълкувания се появиха и в чужбина. Всички те обаче допълнително усложниха целия проблем, прокарвайки нови и нови паралели между етническото название и най-различни думи от алтайски и индоевропейски произход.
Обстоятелството, че българското народностно име едновременно бива тълкувано като "смесен", "размирник", "волжанин, "крайненец", "бялка", "вълча дружина", "водни хора", "велик народ", "простия народ" и т. н. показва само релативността на подобни опити. Това, че предложените досега етимологии изхождат от най-различни аспекти на възможната обща характеристика на [пра]българския етнос, поставя под съмнение правилността на самия подход. Очевидно е назряла необходимостта от ново проучване, което да съобрази някои неизползвани възможности и да допринесе за по-пълното изясняване на въпроса за структурата и значението на българския етноним.
Без претенция за изчерпване на проблема по-долу са изтъкнати отделни съображения, които поставят в нова светлина еволюцията на българското народностно име. Те докосват и някои спорни моменти от историята на Евразия, имащи индиректно отношение към разглежданата тема. Разбира се, основните въпроси тук отново са обединени около характера на името, неговата структура и значение, както и възможните близки по звучене производни думи, свързани с българския етноним.